* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитре думаше:
- Димитре, сине Димитре,
не ходи, мама, не ходи
на Милканината седянка,
на Милканината предянка.
Милкана има, Димитре,
дор девет братя хайдути -
те ще те, мама, убият,
те ще ти вземат здравето!
Димитър мама не слуша,
стана Димитър, отиде,
на Милканината седянка.
На вратата похлопа
и на Милкана повика:
- Милкано, либе Милкано,
стани ми врата отвори.
Милкана му отвори
и на Димитър думаше:
- Я седни, седни Димитре,
седни, с кавал посвири.
Димитър с кавал засвири,
кавал му свири-говори:
- Милкано, либе Милкано,
да вземеш да ми уйдисаш,
таз вечер да ми пристанеш.
Милканин братец по-голям,
той на кавала разбирал,
всичко на Димитър разбрал
и на Милкана думаше:
- Милкано, сестро Милкано,
я иди, вино наточи,
таз вечер ще ядем и ще пием,
на Димитра ще те дадем.
Милкана мома хубава,
тя е от всичко разбрала,
дето ще Димитра погубят.
Взела е бяло бакърче
и покрай Димитър минала,
с крак Димитър бутнала,
дано се някак усети,
да стане, да си излезе.
Отиде вино да точи,
като се е назад върнала,
никой в къщи не свари.
Те са Димитър убили
и дома му го занесли,
дето Димитър лежеше,
с пъстра го черга покрили.
Като се е, холам, съмнало,
Милкана мома хубава,
тя със черно облече,
вземала бели бакъри,
покрай Димитрови минала.
Димитровата майчица
тя си Димитра будеше:
- Я стани, стани Димитре,
Милкана за вода отива!
Димитър ни чува, ни става.
Повтори мама му, потрети,
когато чергите открила -
Димитър в кръв потънал.
Мама Димитре думаше:
- Нали ти казах, Димитре:
"Не ходи, мама, не ходи
на Милканината седянка!"
Като я чула Милкана,
хвърлила бели бакъри
и при Димитра отиде,
бръкна му в коюн джобове,
извади ножче инджирче
и се в сърцето прободе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.