* * *

Братя погубват сестрино либе

Итър Митър итро ходи,
итро ходи, итро носи -
деня ходи на папуци,
ношкя ходи на тарлъци,
да го никой не усети,
кеке ходи у Ройнини,
кеке люби мома Ройна.
Ройна има девет бракя -
четворица вечерея,
а петина друм биея,
да фатаа итър Митър.
Фанаа го, вързаа го,
водиа го на планина,
на планина код чобане,
гостиа го остри ножи,
поиа го църни кърви,
увиа го в бяло кепе,
носиа го у Митреве,
туриа го в одаята,
увиа го в шарен килим.
Футром рано, отзарано
бракята му настанаа,
бели лица изумия,
криви чалми изнавия,
росни китки изнабраа,
на чалми си натъкнаа.
А па Митър не станува.
Стара макя говореше:
- Стани, Митре, стани, майци,
бракя те са преварили,
бели лица изумили,
крими чалми иззавили,
росни китки натъкнали,
па ти, чедо, не стануваш!
Та си влезе в одаята,
та си разви шарен килим,
агале е Митър заклан!
Та си рукна, та си викна:
- Мили Митре, мили майци!
Сички моми отидоа
да видаа итър Митър.
Ка си дочу мома Ройна,
кя е заклан итър Митър,
облече се с църно дреше,
та се покри с църна кърпа,
натакна се с църно перо,
та отиде у Митреве.
Ка си видя итър Митър,
къ го видя, та заплака.
На майка му говореше:
- Голям кефур да напраите,
по-голям гроб изкопайте -
и за мене, и за Митър!
Та извади остро ножче,
прободе се в бяло гърло.
Турия й в еден кефур.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.