* * *

Братя погубват сестрино либе

Стоян си къща заправи,
къща чардаклия.
Мама Стояне думаше:
- Не ходи, синко, не ходи
на Милканини седенки,
че Милкана си има
дор девет души братя,
те ще те, мамо, убият,
убият и скрият.
Стоян майка си не слуша,
ходи Милкана да либи.
Милканините девет братя,
девеття върли хайдути,
те си намислиха
как да си Стояна да убият,
как да си Стояна измамят,
измамят, още погубят.
Те си Милкани думали:
- Милкано, сестро по-малка,
довечера Стояна покани
да ви, сестро, огледаме
над вино и над ракия.
Ако си, сестро, приличате,
да се вземите, сестро Милкано.
Малкана на Стоян думаше:
- Мойте братя, Стояне,
са убедили и уверили,
уверили и съгласили
мене на тебе да дадат.
Още слънце не залязло,
и Стоян си бърза да отиди,
у Милканини на седянка.
Стоян си на Милкана думаше:
- Скоро у вас ще дойда.
На порти го срещнала
Милканината буля;
със уста го в къщи поканила,
а пък с очи му знак давала -
назад да се повърне.
Но Стоян си нищо не разбра
и си в пътя продължи,
и си си в къщи влезе.
Като в къщи влезе
само братята й завари.
Не го поканили
ни му продумали,
само го кръвнишки изгледали
и Милкани продумали:
- Я иди, сестро, долу в мазата,
в бели си менци наточи вино и ракия,
да те със Стоян изгледаме.
Ако си със Стоян приличате,
да се със него вземите.
Милкана си в маза влязла
и си глас след нея чула,
и си всичко разбрала
що са братята й сторили.
Те Стояна зели
и го у тях занесли,
пред амбаря го сложили
и го с ямурлук завили.
Сутринта кат' се съмналу,
Милкана си менци зела
и си за вода отишла.
Кат' си край Стояна минала
и си майстори думала:
- Правете къща, майстори,
правете къща за двама.
Кат' си на чешма отишла,
три пъти котли наливала,
наливала и изливала,
дано нещо за Стояна чуй.
Кат се назад повърнала,
Стояновата майчица
из двори ходила
и на Стояна думаше:
- Ставай, Стояне, ставай,
волове реват на колове,
овце си блеят у кошари.
Кога при Стояна отишла
и го със ръка по чело бутнала,
и му кротко думала:
- Кат' те й слънце много напекло
и много си се изпотил.
Кога си ръка извадила,
ръката й в кръв обляна!
Викнала й, та заплакала,
и Милкана сичко разбрала.
И кат' се й назад върнала
и братята си не послушала,
голям си букет направила,
и у букет ножче сложила,
и при Стояна отишла
свещица да му запали.
Кога си у Стояни отишла
и кат' се над Стояна навела
ножче си извадила
и се в сърце пробола.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.