* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитри думаше:
- Не ходи, мама, Димитре,
по Милканини седенки -
има Милкана девет братя,
четирима са кръвници,
тий жа та, мама, излъжат,
да ти главата отвземат.
Димитър майка не слуша,
наметна бяла долама,
забоде гласни цафари,
край Милканини вървеше.
Милкана дърва хвърляше,
Димитър дърва събира,
че са сред село отишле.
Димитър дърва сечеше,
Милкана огън кладеше.
Викна Димитър, засвири,
Милкана пее, приглаша.
Събра се мало й голямо,
младите хоро играят,
старите сеир гледаха.
Милкин се братя задават
и се един друг сдумуват
главата да му отземат.
И са Димитра поканили:
- Хайде, Димитре, у дома -
вакло сме агне заклали
и руйно вино налели,
да ядем, още да пием.
И са тръгнали да вървят.
Милкана го за крак застъпва
и го за скута подръпва -
дано се Димитър усети.
Нали е момче глупаво,
та па се момче излъга,
па у Милкини отишле.
Яли са, още пили са,
доде са агне изяли
и руйно вино изпили
и на Милкана казали:
- Сестро Милкано, Милкано,
я иди, вино наточи.
Дорде Милкана да дойде,
те му глава отрязали.
Като се й Милкана върнала,
викнала, та заплакала,
и на братя си думаше:
- Що сторихте, направихте!
Скоро Димитра скътайте,
ако селяни усетят,
стока ви мезат жа дигнат,
и вази роби жа карат!
Те са сестра си питали:
- Кажи ни, сестро, кажи ни,
де си спи, сестро, Димитър,
та тамка да го занесем?
Милкана дума братя си:
- Димитър спеше, братя ле,
между два житни амбари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.