* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

- Слънчо, мама, Слънчо,
мама ще те гади -
рано да не стичаш,
късно да не залазяш,
че хората, мамо,
по-много са, мале,
на людска работа,
по-малко са на своя.
- Мале ле, мила майчице,
да не си ми майка,
син огън да пусна,
тебе да изгоря,
че който е, мамо,
на людска работа,
ако жене, мамо,
въже ще откъсне,
да си го направи,
та да си почине.
Ако копае, мамо,
мотика ще си спре,
да я отрие,
та да си почине.
А па ази, мале,
девет кадълъци -
доде ги обиколя
и на десетия,
мале, аз отидох
и там двама братя,
два братя заварих
де си делба делиха.
Двама братя, мамо,
делба делят, мале,
дел сестрин не дават,
аз се, мале, запрех,
та ги двама разделих.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010