* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

Слънчова мама думаше:
- Слънчо льо, деннигрейнико,
ти грееш, синко, по света,
че грееш, слънчо, че грееш
три дена, слънчо, се наред.
Изгори, слънчо, опали
вред по полето тревата
и на гората листата.
Изгори, слънчо, запали
малките деца под сенкя,
младите булки по къра.
Слънчо, мър мамо, думаше:
- Мър мамо, мър стара мамо,
че видях, мамо, че видях
двама се братя деляха,
делят се, мамо, на кой брат,
на мила майка деляха
със людска хурка да са храни,
по люцки кърища да ходи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010