|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Братя оставят майка си без дял (1. Слънце
гледа делба на братя)
Мама Слънчице думаше:
- Слънчице мило, мамино,
защо се толкоз забави,
тридните за ден направи,
изгори, мама, изпали
младите булки по нивя,
малките деца в люлките,
старите баби у село,
младите моми в Руманя?
Слънцето дума мами си:
- Седял съм, мамо, гледал съм -
двама са братя деляха.
Добра са дялба деляха -
златото с крини мереха,
среброто с кантар теглеха.
А на майка си даваха
людските пусти дараци -
да влачи, да се прехранва.
А на сестра си даваха
людските пусти стърнища -
да жъне, дреп да прави.
А пък сестра им, майно ле,
слънцето не я й виждало,
месецът не я й огрявал.
Ако ми я, мамо, не вземеш,
ще горя, мамо, ще паля,
де какво има по света!
Сухиндол, Павликенско (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|