* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

Слънчева мама думаше:
- Слънчо льо, холам, Слънчо льо,
нали ти, мама, заръчах
до пладне ясно да грееш,
от пладне зайдом да зайдеш,
да ни та кълнат момите,
момите по чакъмите,
булките по синорите,
децата под чадърите,
момците подир ралата,
бабите по дирнеците,
дядовци по дюкяните?...
Слънчо мама си думаше:
- Мани мо, стара майчице,
прощавай, мамо, прощавай,
язи се, мамо, загледах,
двама се братя деляха -
по шиник жълти жълтици,
по ока бели бешлици,
на стара майка деляха,
чуждата хурка махалка,
да преде, да се гечени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010