* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

- Слънчице, мило мамино,
нали ти майка поръча
до пладне, слънце, да грееш,
от пладне в облак да зайдеш,
да не те кълнат хората,
малките моми на нива,
косачи в росни ливади,
и млади булки над люлки?...
Слънчице майка думаше:
- Чул те бях, майко, зайдел бях,
ала се, мамо, загледах,
в една стара майчица
и двама братя рождени,
като се дялба деляха,
на братята се дялба падна,
по крина жълти жълтици,
и на майката се падна,
чужда хурка да преде,
и с нея да се прехранва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010