* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

- Слънчице, мило мамино,
нали ти мама заръча
до пладне грейом да грееш,
от пладне в облак да зайдеш,
че изгоряха жътвари,
жътвари, буйна икиня,
косачи в росни ливади,
дребни дечица в слогове?
Слънчице мама думаше:
- Прости ме, мамо, и сега,
че аз се, мамо, загледах,
двама се братя деляха,
всичко си на две деляха -
нивите и ливадите,
кории с прътът мереха,
парите с крини мереха,
жълтици с ока теглеха,
мами си дял не дадоха,
сам й дадоха, дадоха,
хурката и махалката -
да преде, да се изхрани,
да маха, да се облича.
Не можах, мамо, да търпя,
че слязох да ги разделя,
на майка им дял да дам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010