* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

- Слънчице яко, видело,
нали ти майка наръча -
до пладне яко да грееш,
от пладне зайдом да зайдеш,
че те жътвари кълняха
лете по чужда работа,
зиме по чужда капия,
и тия млади косачи?
Слънце на майка продума:
- Та ка ща, мале, да дойда,
до пладне яко да грея,
от пладне зайдом да зайда?
Снощи се братя деляха
на тия хладни механи;
там седях, мале, та гледах.
Наниз със кантар теглиха,
пари със шиник мериха,
ливади със въжа мериха.
На майка нищо не дадоха;
на майка си оставиха
до два сиви атове
и два сиви соклове,
па си майка си питаха
дали соклове жа иска
или тия сиви атове.
Та си поиска атове
и тий я на тях качили;
атове силно припкали,
та си майка им разкинаха.
Па си атове разделиха,
атове, още соклове;
кога атове разделиха -
един за други вищяха;
кога суклове разделиха -
един за друг си пищяха...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010