* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

Изправило се слънцето
на пладне, на икиндия,
чудно ми чудо да гледа,
голям ми сеир да струва;
два брата жътва жънеха
на тая нива голяма,
жънеха, делба деляха,
деляха и се караха.
Кому дял дават, кому два,
мами си дял не давали,
най й давали, давали -
лете людските кърища
да жъне, да се прехраня;
зиме людските дараци
да влачи да се облича.
Ходила мама, жънала,
жънала, прехраняла се,
влачила - обличала се.
Триста е крини събрала,
ракла си дрехи направи.
Иван мама си думаше:
- Я ела, мамо, я ела,
я ела, мамо, при мене,
че имам дребни дечица,
ти да ми гледаш децата!
Стоян мами си думаше:
- Я ела, мамо, я ела,
я ела, мамо, при мене,
че ми е добро булчето,
на живот да се нарадваш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010