 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)
- Лало льо, нали ти мама заръча,
да грееш / до пладне, вредом да грееш,
да зайдеш / от пладне в облак да зайдеш,
че ми аргатки изгоряха,
в мало ливаде косаче
я мандраджи по мандри,
старите баби по фурни,
малките деча по пясък?!
- Прости ми, мале, аз сгреших,
какво съм чудо аз видял -
двама се братя делили,
майци си нищо не дали,
най си й дали хурката,
хурката и махалката.
Дренов, Ловешко; жътварска (Архив КБЛ-ВТУ); "лальо" - умалително обръщение към дете, прието за собствено име.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010