* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

Замъчи са Божа макя,
от Игната до Коледа,
да си роди Млада Бога;
кога било на Коледа,
добила са Млада Бога.
Па немало нийде никой
да прихване Млада Бога,
сгодило са малка мома,
малка мома - годеница,
та прихвана Млада Бога,
та прихвана и упови
с тънки кръпи копринени,
с две пръчки лилекови,
лилекови, Божикови.
Чудия се родителе,
чудия се кво мома да подарат.
Подариха я свилна риза,
свилна риза, дълга до петите,
и алени свилни гайтане,
по полите й ясни звездици,
на гръдите й ясно слънце,
на рамене ясен месец,
на чело й ясни звезди,
на ръкаве свилни гайтане,
на десна ръка сребърен пръстен.
Па го взема малка мома,
па го отнесе при Божи баща;
той са чуди кво мома да дари.
Подари я златна кошничка,
у кошница - пари, бело сребро.
И я благослови - къде оди,
све да свети като Млада Бога.
Нека бъдат живи, здрави,
хора пример от тех да гледат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010