* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

Сокол хвърчи, Дойно ле, Коладе ле,
и се на Бога, Бърно льо, Коладе ле,
и се на Бога, на Бога моли:
- Не дай, Боже, ихър вятър,
ихър вятър, долняк - горняк,
дан ми развий пъстрите перца,
да н' ми прикрий сините очи,
та да гледам, та да гледам,
и надолу, и нагоре.
Отдолу иде силна войска,
отдолу иде, нагоре отива.
Че са отдели добър юнак,
Добър юнак с добра коня.
Че немало кой да го държи,
че го й държала малка мома,
малка мома с тънка риза,
с тънка риза копринена.
Та отговаря малка мома:
- Снощи вечер ни дари Божа майка -
малките моми с тънки ризи,
с тънки ризи копринени;
момчетата - с калпачета,
с калпачета от черни овце.
Песничка ваша да е, а кравая наша да е.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010