* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

Стани нине господине!
- Мари, моме, малка моме,
кой ти шил таз кошулка,
таз кошулка свиленица -
по полите се звездици,
на горите ясно слънце?
Отговаря мала мома:
- Ой ви вази, коледари,
замъчи се Божа майка
от Игната до Божича,
та си доби Млада Бога,
Млада Бога и Божича.
Мойта майка там отиде,
там отиде с повойници,
па отведе и мен с нея.
Разплака се Млада Бога,
Млада Бога и Божича.
Язе придох залюлях го,
та ме дари Божа майка
таз кошулка свиленица,
по полите се звездици,
на горите ясно слънце.
Стани нине господине,
от нас малко веселение,
от Бога ви много здраве.
Колкото звезди по небето,
толкоз здраве в тая къща,
тая къща столовата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010