* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

Завило се е, Коладе, Коладе ле,
вито хорце, Коладе, Коладе ле,
на морава, на зелена.
Водеше го малка мома;
на снага й една риза,
една риза, чудна риза -
в огърлето ясен месец,
пазвата й ясно слънце,
по шийката й дребни звезди.
Отдолу иде лудо-младо,
лудо-младо с врана коня,
и от коня отговаря,
отговаря лудо-младо:
- Ой те тебе, малка моме,
кой те дари с тази риза,
с тази риза, с тази хубост?
Отговаря малка мома:
- Ходила съм, бавила съм,
бавила съм Млади Бога;
дарила ме й Божа майка.
Туй наздраве, малка моме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010