* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

Звъннало е, Коладе, Коладе ле,
ясно звънче, Коладе, Коладе ле,
не е било ясно звънче,
най е било млада буля
с нова риза копринена,
по ръкави - ясен месец,
по поли й рой звездици,
по пазви й ясно слънце.
Премени се млада буля,
че отиде на хорото,
на хорото при булките;
който я види - все й завиди.
Запитали я малките моми:
- Мари, бульо, млада бульо,
кой ти дари тая риза,
тая риза копринена?
Проговаря млада буля:
- Бавила съм на Божа майка,
тя ме дари тази риза,
тази риза - нова риза,
нова риза копринена,
по ръкави - ясен месец,
по поли й рой звездици,
по пазви й ясно слънце.
Туй, наздраве, млада бульо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010