* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

Истекла ми ясна звезда, Коладе ле,
заран рано на кладенци, Коладе ле,
не ми било ясна звезда,
но ми било малка мома,
малка мома Ангелина,
Ангелина, Мандалина -
пременена, натруфена,
с шита риза облечена,
с шита риза тъй писана.
Па излезна на кладенци,
на кладенци пред момите,
пред момите, пред момците,
па я дружки попитали:
- Льоле й вари, малка дружка,
сама ли си риза шила,
риза шила, тъй писала,
или ти я снаха дала,
снаха дала, дар дарила,
дар дарила, дар донела?
Милна дружка отговаря:
- Льоле й вари, милни дружки,
кат ме питате, да ви кажа -
не съм сама риза шила,
риза шила, тъй писала,
нито ми я снаха дала,
снаха дала, дар дарила,
дар дарила, дар донела,
но съм отишла у черкови,
у черкови, у манастири,
че съм полюляла златни люлки,
от Игнажден до Коледа,
дорде ходи Божа майка,
да си кръста Христа Бога,
та му тури лично име.
Там съм взела тази риза,
тази риза, шита риза,
шита риза, тъй писана.
Милни дружки отговарят:
- На чест да ти е тази риза,
тази риза, шита риза,
шита риза, тъй писана.
Тука пеем, Бога славим,
щото треви в равно поле -
толкоз здраве в тази къща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010