* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

Заиграло е, Дивдо льо, дребно хоро,
татък долу по герени,
по герени, по зелени.
Кой им беше поведача,
поведача, най-играча?
Поведача малка мома,
малка мома с тънка риза.
По пазва й ясен месец,
по поли й небе звезди.
Те я питат нейни дружки:
- Отде си зе тази риза,
тази риза копринена?
Отговаря малка мома:
- Бавила съм Млада Бога,
дарила ме е Божа майка,
тази риза копринена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010