* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

Малка мома двори мела
със метлица стратулова,
със китчица босилкова,
по ризица копринена -
по поли й дребно звезди,
по ръкави змейновунци,
на плещи й есен месец,
на чело й ясно слънце.
Отговарят коледари:
- Ой те й тебе, малка мома,
отде си зе тази риза,
тази риза копринена -
по поли й дребно звезди,
по ръкави змейновунци,
на плещи й есен месец,
на чело й ясно слънце?
Отговаря малка мома:
- Ой ви вази, коледари,
га питате да ви кажа,
отде си зеф тази риза -
по поли й дребно звезди,
по ръкави змейновунци,
на плещи й есен месец,
на чело й ясно слънце.
Бавила съм Млада Бога,
дарила ма й Божа майка,
дарила ма й тази риза,
тази риза копринена -
по поли й дребно звезди,
по ръкави змейновунци,
на плещи й есен месец,
на чело й ясно слънце!
Наздраве ти, малка мома,
нега пеем, Бога славим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010