* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

Изгряла ми е ясна звезда, Коладе ле,
на един града, на запада, Коладе ле,
не ми е било ясна звезда,
най ми било малка мома,
накичена, натруфена
с девет ризи облечена,
с девет ризи копринени
и десета позлатена -
на гърди й ясно слънце,
на поли й ясен месец,
по рамене й ситни звезди.
Че я питат нейни дружки:
- Ой те тебе, малка моме,
сама ли си риза шила,
риза шила и везала?
Отговаря малка мома:
- Не съм сама риза шила,
риза шила и везала -
подари ми я Божа майка,
дет съм Бога забавяла,
забавяла и поддържала,
дорде ходи в рай Божи,
да си събира мъртви души,
литургии мъртви души,
мъртви души баща, майка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010