* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

Ледо ле!/ Похвали се малка мома,
ей Коледо ле, мой Коледо,
снощи вечер на седянка
и отзаран на кладенеца,
че си има девет ризи,
девет ризи копринени.
И че тя сама шила,
сама шила и шарила
и е Бога забавила.
Дарила я Божа майка
с десетата - сухо злато.
Кат облече девет ризи,
девет ризи копринени
и десета - сухо злато,
ще надгрява ясно слънце.
Зачула я Слънчова сестра,
па отиде при брата си.
Отдалеко виком вика:
- Леле, варе, Слънчо братко,
защо грееш, защо печеш?
Похвали се малка мома
снощи вечер на седянка,
а отзарана - на кладенец,
че си има девет ризи,
девет ризи копринени
и че ги е сама шила,
сама шила и шарила
и е Бога забавила.
Дарила я Божа майка,
Божа майка со сухо злато.
Кат облече девет ризи,
девет ризи копринени
и десета - сухо злато,
ще надгрява ясно слънце.
Разсърди се ясно слънце
и отиде на момини равни дворове.
Па потропа и повика:
- Излез, излез, малка моме,
да се двама надгряваме,
надгряваме, надбягваме.
Кога слънце да подгрее -
малка мома на обеди.
Кога слънце на обед -
малка мома - на икиндия.
Провикна се ясно слънце:
- Поспри, поспри, малка моме,
тук е на мен право пладне.
Надгряла е малка мома,
надгряла е ясно слънце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010