* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

Замъчи се Божа майка,
от Игнат до Коледа.
Кога било на Коледа,
родила се Млада Бога.
Нямало никъде никого,
случила се малка мома,
та прехванала Млада Бога.
Чудила се Божа майка
какво да дари на малка мома.
Дарила я чудна риза,
чудна риза копринена,
по поли й рой звездици,
по рамене й ясен месец,
на пазува й ясно слънце.
Даде й кобилица -
сребърна, със сребърни котли.
Па я изпрати горе по планина,
при нейни девет братя,
да надоят прясно млеко,
да окъпят Млада Бога.
Отишла е малка мома
при нейни девет братя.
Чудили се нейни братя
отдоле иде малка мома,
по ходенето нейна сестра,
а по рубата не е.
Отговаря малка мома:
- Не чудете се мои девет братя,
навийте ми вита страча,
па надойте пресно млеко,
да окъпем Млада Бога.
Отговарят нейни братя:
- Къде се е чуло, видело
на Коледа прясно млеко?!
- Никъде да нема, тук ще има.
Навили вита страча,
надоили прясно млеко
чебър и половина,
та окъпали Млада Бога.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010