|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Божа майка дарява чудна риза на малка мома
Завило се е, Коладе, Коладе ле,
вито хорце, Коладе, Коладе ле,
водеше го малка мома,
на снага й една риза,
една риза, тънка риза,
една риза, чудна риза -
полите й - ситни звезди,
пазвата й - ясно слънце,
огърлето й - ясен месец.
Отдолу иде добър юнак,
добър юнак с врана коня,
той на мома проговаря:
- Ей те тебе, малка моме,
отде имаш тази риза,
тази риза, чудна риза -
полите й - ситни звезди,
пазвата й - ясно слънце,
огърлето й - ясен месец?
Отговаря малка мома:
- Ходила съм, бавила съм,
бавила съм Млада Бога,
дари ми я Божа майка,
да я нося, да се радвам,
да ме гледат малки моми,
млади момци, коледари.
Добрич, кв. Рилци; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|