* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

- Мари, моме, малка моме,
не крий очи зад майка си,
зад майка си, зад баща си,
ний не сме лоши хора
лоши хора годежари,
но сме ний добри люде
добри люде коледари.
Па сме дошли да те питаме -
кой ти уши тая кошулка,
тая кошулка копринена
ни се каля, ни се валя,
ни се пере, ни се дере;
дали ти я майка уши
или ти си я уши,
или снаа ти я даде?
Отговаря малка мома:
- Не съм я язе шила,
ни ми я мама шила,
ни ми я снаа даде.
Ка се роди Млада Бога
баба ходи повойница
и язе одих с баба си.
Разплака се Млада Бога,
язе придох, залюлях го,
па ме видя Божа майка,
прегърна ме, целуна ме
и ме дари тая кошулка -
ни се каля, ни се валя,
ни се пере, ни се дере...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010