* * *

Босул влечи-цървул

Събрал ми Богдан, отбрал ми
дор седемдесет юнаци,
дор седемдесет и седем,
ах, че ги Богдан завежда (2)
към Стара Планина.
Като юнаци водеше,
Босю от страна седеше
и се Богдану молеше:
- Богдане, млада войвода,
земни и мене със вази,
огъня да ви наклаждам.
Богдан си Бося думаше:
- Не щат те мойте юнаци,
защото си съдран, одрипан.
Богдан юнаци водеше
и през гората ще минеш.
Сред гора дере дълбоко,
от там ще мине войвода.
Босю от страна вървеше
и все пак се молеше.
Богдан в планина отиде
и на юнаци думаше:
- Юнаци, верни събрани,
кой ще се от вас наемне
през гора зелена да мине
и на кошари отиде,
да не го овчари усетят,
кучета да не го залаят,
агнета да си открадне,
за всеки юнак и агне,
за войводата югича,
дето си носи звънеца?
Никой се юнак не нае,
а най се Босю наема,
че си през гора потегли,
повлече навой по земя,
изблещи очи мечешки,
изкриви носа настърна,
преплещи сопол на рамо,
запасъл сабя ръждива,
ще плаши баба пръдлива.
Докат из гора излезе,
три кола асма изнесе
и на кошари отиде,
кучета не го усетиха,
овчари не го видяха,
агънца да си открадне,
ала югича забрави,
дето си носи звънеца.
Босю агънца покара.
Нали са малки, глупави,
ту под път бегат, ту над път,
сред гора Босю отиде,
тогаз се Босю науми,
дето й югича забравил.
Агънца в пещера вкара
и ги със калпак затвори,
бързо се назад повърна,
там във кошара влезе,
югича да си улови.
Нали е звънец издрънкал,
кучета го усетиха,
овчари го оградиха.
С крака кучета изтъпка
и през овчари премина,
и пак югича открадна,
и при агънца закара.
За всеки юнак и агне,
за войводата югича,
а пък за Босю - нищичко...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010