* * *

Босул влечи-цървул

Посъбра Стоян дружина,
дор седемдесет юнака.
Босул Стояну думаше:
- Пиши и мене, Стояне,
и аз със вазе да дойда,
със вашта млада дружина.
Стоян Босулю думаше:
- Босульо, повлеканино,
не ща те, не ща, Босульо,
да ми не грозиш дружина.
Босул Стояну пак дума:
- Пиши ме, пиши, Стояне ле,
на тефтер, на покрайнина,
аз отдире ще вървя,
да ти дружина не грозя.
Стоян Босула записа,
а че ги Стоян поведе,
че ги заведе, заведе,
по Котелските балкани,
по Хаджидимитрови пътеки,
дето й Димитър походил,
пушка бойлия поносил.
Стоян дружина думаше:
- Вий оттук като станете,
във Карнобат да идете,
във Карнобашки курии,
във Беглишките сюрии,
на всеки по овен земете
и във Котел докарайте.
И дружината отиде,
ала кучета лавнаха
и дружина се й върнала.
Босул Стояну думаше:
- Стояне, млада войводо,
пък аз самичък ще ида.
И дружина се й присмяла.
Босул в Карнобат отиде,
във Беглишките сюрии,
той се в кошари прехвърли,
седемдесет овена отхвърли,
извади свирка шарена,
тихичко Босул засвири,
кротичко овни тръгнаха,
той ги в Котел закара.
Стоян Босуля погледа,
че грабна Стоян байрака,
пред Босула го забива
и на Босула думаше:
- Босуле, страшен хайдутин,
на ти на тебе байрака,
та да ни станеш войвода,
та да ни водиш дружина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010