* * *

Босул влечи-цървул

Богдан из Стамбол ходеше,
из Стамбол, из махалите,
млади юнаци сбираше
и ги в тефтер записваше.
Посъбра Богдан, понабра
до седемдесе момчета,
а че ги Богдан поведе
към тази гора зелена.
Както из пътя вървеше
и на момчета думаше:
- Момчета, млади юнаци,
щом като в гора идете,
в наште горски конаци,
там ще си пушки вземеме,
пушките, още саблите.
Както си Богдан вървеше,
от нейде глас му са зачу
и тъй на Богдан викаше:
- Байно ле, бате Богдане,
позапри малко, почакай,
пиши и мене в тефтера,
в тефтера, байно, на края!
Богдан дружина повъзпря
и са назаде обърна.
Из пътя след тях вървеше
едно ми малко копеле,
гащи на рамо носеше,
лице му грозно, омразно.
Момчета всички казаха:
- Не щем го, байно, със нази,
я виж го, байно, погледай,
какъв е грозен, омразен,
какъв ще хляб да ядеме,
каква ще вода да пийнем,
като го в лице погледнем!
А то на Богдан продума:
- Пиши ме, байно, в тефтера
и аз със вази да дойда,
че и аз имам юнашество!
Богдан го само запита:
- Кажи как ти й името?
Момчето дума, продума:
- Казвам се, бате Богдане,
Босула грозен-омразен.
Богдан на Босул продума:
- Върни се, момче, назаде,
после ще да те вземеме!
Богдан дружина поведе,
в гора зелена заведе,
Босул се назад повърна,
подир дружина пак тръгна.
Кога в гората стигнаха,
при техни горски конаци,
пушки и сабли вземаха.
Реши Богдан, накара ги,
ялова крава да колят,
хубави манджи да правят,
сетня да ядат, да пият,
а след туй ще да действуват.
Таман са всички седнали,
първата хапка хапнали,
от гора се глас зачува,
хубава свирка засвири.
Всички момчета станаха,
Босула грозен хванаха.
Чуди се Богдан, мае се,
как да го назад повърне,
от дружина да го премахне.
Богдан нарочно попита:
- Можеш ли, Босул, можеш ли,
можеш ли да се наемеш
нащрапа в ръце да вземеш,
студена вода да донесеш
от ламянското изворче?
Босул на Богдан отвърна:
- Байно ле, бате Богдане,
аз ще да за вода ида,
студена вода донеса,
дайте ми само на мене
една ми сабля френгия.
Дали му сабля на кръста,
нащрапа вземал във ръка,
тръгва за вода, отива.
Богдан момчета продума:
- Сега се ний отървахме,
ламята ще го погуби
и назад няма да дойде.
Всички спокойно седнаха,
седнаха да са нахранят,
легнаха малко да поспят.
Босул на извор отиде,
слънцето силно печеше,
почака Босул, потърпя,
ламята да се разходи
и се на слънце напече.
Ламя я слънце напече
и тя на страна измести.
Босул полека тръгнува,
лека-полека стъпваше,
кога до извор отиде
и си нащрапа напълни,
и рече да се повърне,
ламята го усетила
и зина да го налапа.
Босул коляно зададе,
ламя коляно налапа,
Босул си крака изправи,
на ламя уста разчекна,
тогаз си сабля извади
и си ламята съсяка,
и га на рамо удари,
нащрапа взема във ръка
и се назаде повърна.
Както през гора вървеше,
вървите му се развиха,
цървули му се влачеха,
навущата му падаха.
Откъде Босул замине,
по цели храсти скубеше,
вървите се закачиха,
със върви храсти мъкнеше,
по два пътя отваряше.
Щом при момчета отиде,
всичките кат го видяха,
всичките се почудиха,
всичките едно казаха:
- Пак иде Босул при нази,
не можем да се отървем!
Босул при момци га стигна,
ламята в земя удари,
всичките се изплашиха
и из гора хукнаха,
а само Богдан остана.
Босул се викна, провикна:
- Елате, верни другари,
ламя е мъртва, не жива,
от нея не се плашете!
Богдан ми, млад войвода,
на Босул тогаз продума:
- Босуле, юнак Босуле,
на тебе байрак подавам,
ти да им бъдеш войвода
на седемдесе момчета,
аз ще се назад повърна!
Богдан му байрак подаде
и се назаде повърна,
Босул войвода остана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010