* * *

Босул влечи-цървул

Богдан из Стамбол ходеше,
тефтер във ръка носеше,
отбор дружина сбираше.
Посъбра Богдан, понабра
до седмдесет момчета,
до седемдесет и седем -
юнашки тефтер подпълни,
за никой място не остана.
Та че ги Богдан поведе
към тази гора зелена,
към този Бруса балкана.
Подире тича Босола,
пояса му са вееше,
цървула му са влечаше.
Той са на Богдан молеше:
- Байне ле, бате Богдане,
прибери мене при тебе
и мене в тефтер запиши,
и аз със вазе да дойда.
Богдан Босолу думаше:
- Босоле, влечи-цървули,
как да те с мене прибера,
юнашки тефтер подпълних,
за никой място не остана.
А Босол му са молеше:
- Байне ли, бате Богдане,
макар са й тефтер подпълнил,
няма ли колай някакъв
и мене да си запишеш,
в тефтера най на крайчеца,
ютгоре на коричката -
и за със вазе да дойда.
Богдан Босолу думаше:
- Босоле, влечи-цървули,
че как ще да те запиша,
юнаци каил не стават:
да седнат да си обядват -
от тебе жда си избягат.
Босол Богдани думаше:
- Байне ле, бате Богдане,
пиши ме в тефтер на края
и аз със вазе да дойда,
барем чантите да нося,
пушките да ви изтривам,
сабите да ви измивам;
кога дружина насядат
обяда да си обядват -
аз ще настрана да седя,
доде са сладко наядат.
Че па го Богдан записа.
Вървели, що са вървели,
стигнали руда поляна,
заклали крава ялова,
буен си огън наклали,
ялова крава опекли,
сичките наред седнали,
обяда да си обядват.
Босола влечи-цървули
много е грозник и мръсник,
той си настрана седеше,
букова шума ядеше.
Че па ги Богдан изведе
навръх на Бруса балкана,
рапъна бели чадъри,
нареди отбор юнаци,
под секи чадър по двама,
по двама и по троица,
самичък Богдан под чадър.
Слънцето трепва, зайдува,
Богдан дружини думаше:
- Слънцето трепти, зайдува,
какво ще да вечеряме,
нямаме нищо никакво.
кой ще са холан наеме,
та него да си изпратя
при беглишките овчари,
при тези каракачани,
да иде да ми докара
до седемдесет шилета,
до седемдесет и седем -
на всеки юнак по едно,
на мене дор два кюсема.
Сичките мълчат, не гълчат,
Босол ми влечи-цървули,
пояса му са вееше,
цървула му са влечаше -
тий си на Богдан думаше:
- Байне ле, бате Богдане,
я дай ми, бате, подай ми
твоята сабя френгия,
аз ще да стана да ида
при беглишките овчере,
при тези каракачани,
шилета да си докарам,
на секи юнак едничко,
на тебе до два кюсема.
Богдан му сабя подаде,
че тръгна Босол да иде,
пояса му са вееше,
цървула му са влечаше.
Богдановата дружина,
те са на бога молеха,
дано го кучета усетят,
овчери да го убият,
назаде да се не върне,
от него да се ютърват.
Пък тръгна Босол отиде
при беглишките овчари,
че кучета им издеби,
па влезе в вити кошари,
изведе Босол, изкара
до седемдесет шилета,
до седемдесет и седем,
на секи юнак едничко,
на Богдан до два кюсема.
Насбра ги Босол, кара ги,
ясни са звънци дръннали,
кучетата усетиха
и след него са сипнали.
Босол шилета карашее
тънка си сабя въртеше
и кучетата усетиха
и след него са сипнали.
Босол шилета караше,
тънка си сабя въртеше
и кучета си сечаше -
пак си шилета не остави.
Богдановата дружина,
едни си други думаха:
"Отиде Босол, отиде,
дано са назад не върне!"
Дори си това думаха,
ето са Босол зададе,
дребни шилета караше.
Закла ги Богдан, издра ги,
буен си огън накладе
и си шилет печеше.
Богдановата дружина,
едни си други думаха:
"Как ще при него да седнем,
да седнем да си ядеме!
Я хайде да го проводим
през девет дола дълбоки
на Мечешкото изворче
водица да ни донесе,
там има мечка кръвница,
дано го мечка изеде,
от него да се отървем!"
Награби Босол две стомни,
тръгна, за вода отива.
Девет долчини премина,
на Мечешкото изворче
стомни със вода напълни
и са назади повърна.
Насреща му са зададе
пустата мечка кръвница
със нейни малки мечета.
Като ги Босол догледа,
той си стомните остави,
улови дребни мечета
и ги във пазва натура,
цял бук на рамо нарами,
мечка за ухо улови,
че при дружина отиде.
Богдановата дружина
тамън си дума думаха:
"Много са Босол забави,
дано е Босол загинал,
от него да се избавим" -
ето го Босол че иде,
пълна му пазва с мечета,
цял бук на рамо носеше,
мечка за ухо водеше.
Като го видя дружина,
пръхнаха в гора зелена:
кой се на дърво качува,
кой сe във шума заравя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010