* * *

Босул влечи-цървул

Рано ми ранил млад Стоян
по тия равни дворове.
Като по двори ходеше,
Рила планина гледаше
и на сърце въздишаше.
Майка на Стоян продума:
- Синко Стояне, Стояне,
дали щеш, синко, да идеш
младо айдуче да станеш,
та се по двори разхождаш,
Рила планина изглеждаш?
Стоян на майкя продума:
- Майно ле, стара майно ле,
нали ме питаш, да кажа -
я влезни, мамо, я влезни
във тия ладни зевници,
та ми дружина прегледай,
всички ли на мен приличат?
И майка му е отишла
във тия ладни зевници,
та му дружина прегледа -
всички на Стоян приличат,
само брат му Босула,
на Стоян си не прилича...
Па си излезна бабичка,
та си на Стоян продума:
- Синко Стояне, Стояне,
всички си на теб приличат,
само брат ти Босула
на тебе не си прилича!
Стоян на майкя продума:
- Мале ле, стара майчице,
кажи му тук да остане,
със мене да си не ходи,
дружина да ми не грози,
и мене да не засрамва!...
Майкя на Босул продума:
- Синко ле, синко Босуле,
върни се, синко, не ходи,
бая си да не засрамваш,
дружина да му не грозиш!
Босул на майкя продума:
- Мале ле, стара майчице,
и я ще с батьо да ида,
далек по него ще ходя,
барем кьебето му да нося -
и това, мале, е помощ...
Па си ги Стоян поведе
въз тая Рила планина;
па си ги Стоян изведе
на Стара Рила планина,
на Кръстата могила,
на широката поляна,
при айдушките колиби.
Стоян на дружина продума:
- Дружина верна, сговорна,
как сме се верно събрали,
не сме се верно питали -
кой ще ни бъде войвода?
Извадил пръстен от ръка,
па го на бука заложил,
па на дружина продума:
- Дружина верна, сговорна,
ред по редом се редете,
всички си право мерете -
кой през пръстен куршум прокара,
той ще ни бъде войвода!...
Всички са ниско сгледали,
Босул далеко стоеше
и на бая си продума:
- Бае ле, бае Стояне,
я дай ми, бае, пушката,
та барем бука във върха,
във върха да си ударя,
та барем смех да ви направя...
Стоян му даде пушката
и Босул си пушка узе,
па я пред рамо положи,
през пръстен куршум прокара!
Всички са ниско сгледали,
а Стоян дума, продума:
- Това не може да стане -
Босул да бъде войвода!
Друго ще да ви покажа:
кой може да си отиде
на беглишките търлища,
от тамо овен да вземе,
и никой да го не сети -
той ще ни бъде войвода!
Всички са ниско сгледали,
Босул високо погледнал
и на бая си продумал:
- Бае ле, бае Стояне,
я ще и това извърша -
дано ме пцета покъсат!...
Па се е Босул облякъл
със тия дрехи просешки,
нахлупил калпак мечешки,
заметнал дисадзи скъсани,
па е отишъл млад Босул
на беглишките търлища.
Па отдалеко извикал:
- Овчари, млади чобани,
яла си пцета вардете,
при вазе да си отида!
Овчари Босул срещнали,
та го от пцета вардили.
Босул при огън приседнал,
дек' си е Босул приседнал,
там се на заспал направил,
доде са овчари заспали.
Па се й Босул надигнал,
та си във стадо нагърнал,
та си й Босул отлъчил
за всеки човек по овне,
ала за него - два овни!...
Па ги е Босул изкарал
на Стара Рила планина,
при айдушките колиби,
па на дружина продума:
- Дружина верна, сговорна,
скоро колете, печете,
че това е царска работа,
да не би потера да дойде!
Всички колили и пекли;
доде по едно заклали -
Боул едно опекъл и изял,
двекьото в чантата фукнал.
Таман си това вършили,
ете потера че иде!
Всички са се пръснали -
кой горе, кой нанадоле,
доде си потера замина.
Та па се всички върнали,
при колиби се събрали.
Стоян на дружина продума:
- Дружина верна, сговорна,
язе пак ще ви попитам -
кой ще ни бъде войвода?
Таман си това издума,
ете овчарче че иде
със вакло агне на рамо.
Стоян на дружина продума:
- Дружино верна, сговорна,
кой може агне а вземе,
никой да го не види,
овчарче да не усети -
той ще ни бъде войвода!
Всички са ниско сгледали,
никой не се наема
агнето да си открадне.
Боул високо погледнал
и на бая си продумал:
- Бае ле, бае Стояне,
я ще и агне окрада!
Па си е Босул отишъл
насред път, на кръстопът,
дека щял овчар а мине.
Изул си Босул опинки,
па си е Босул оставил,
оставил един опиняк.
Босул си напред отишъл,
па си е Босул оставил,
оставил двекия опиняк.
Като е овчар заминал,
той си опиняка видел,
но си е самси премислил:
"Какво да правя сал един?"
Па си опиняк заминал.
Поодил, що е поодил,
намерил овчар другия,
па се й овчар позапрел
и малко си е помислил -
назаде да се повърне,
та и другия да вземе.
Оставил вакло агънце
и го за трън превързал.
Като е овчар отишъл
другия опиняк да вземе,
Босул се леко привлекъл,
та агне и опиняк нарамил,
та ги при дружината занел.
Като е овчар, бре, дошъл,
дек' си е агне оставил,
нищо си не е намерил -
нито ми вакло агънце,
нито новия опиняк!
Па си е овчар отишъл
на неговите кошари,
нарамил си друго агне
във село да си занесе,
Гергьовден да си направи.
Като го видял млад Стоян,
той на дружина продума:
- Дружина верна, сговорна,
кой може и това да вземе -
той ще ни бъде войвода!
Всички са ниско сгледали,
Босул високо погледнал
и на бая си продумал:
- Бае ле, бае Стояне,
я ще и това окрада!...
Па си е Босул отишъл
във тая гъста търница,
па си е глаа преправил,
та си на агне проблеял.
Като е дочул млад овчар,
той си е агне оставил,
па го за трън превързал,
па е отишъл млад овчар
да дири първото агне...
Нали се Босул привлякъл,
нарамил и това агне,
та го при дружина занесе,
и си на дружина продума:
- Дружина верна, сговорна,
колете, печете и яжте,
и още нещо мислете -
мене да задължите,
всичкото ще извърша,
и войвода ще стана!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010