* * *

Босул влечи-цървул

Събрали ми се, събрали
все отбор млади юнаци
със накривени калпаци,
със бурмалии мустаци,
Богдан им млада войвода.
И Босол със тях вървеше,
вървите му се влачеха,
сини навуща мяташе,
царски калдаръми метеше.
Дружина дума Богдану:
- Бай Богдане, Богдане,
ние си не щем Босолча,
че ми е грозен, омразен
и ми е цапнат в устата,
та ще ни Босол издаде,
издаде да ни избият.
Босолчо им се молеше:
- Дружино, вярна сговорна,
язи със вас да дойда
където сме си тръгнали.
Дано ни Господ помогне,
чантите да си напълним.
Комуто чанта дотегне,
аз ще я, кардаш, понося
за хлябът и за цървулите.
Па ми ги Богдан поведе,
та ги изведе, изведе
на връх на Стара планина,
на хайдушкото пладнище.
Седнали да си починат,
Богдан дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
кой ми се може наемна
да ми отиде в гората,
в гората при кошарето,
кучета да си придеби,
да ми отлъчи, отлъчи
до седемдесет шилета,
до седемдесет и седем -
на всеки юнак по шиле,
за войводата юница?
Никой се не е наемнал,
най се наемна Босолчо,
та си отиде в гората,
в гората при кошарето,
та ми отлъчи, отлъчи
до седемдесет шилета,
до седемдесе и седем,
на всеки юнак по шиле,
на войводата юница,
отлъчи и ги докара.
Доде ги всички хванали,
Босол го хвана и закла;
доде ги всички заклали,
Босол го одра, опече.
Па си улови югича,
закла го Босол, одра го,
па го на шиш препече
и на дружина продума:
- Дружина вярна, сговорна,
готови ли сте да вървим?
Тогаз ми Богдан продума:
- Дружина вярна, сговорна,
дойде със мене, кой дойде,
Босол ще с мене да върви!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010