* * *

Босул влечи-цървул

Босилко, клето сираче,
него го никой не рачи.
Вървите му са развити,
цървулите му са изслути,
навуща му се влечаха,
та си по пътя метяха.
Босилко дума Стоене:
- Стоене, млада войводо,
рачите ли ме и мене
и аз със дружина да дойда?
Не ща ви кяра, ни дялба,
само за хлебец ще дойда!
Стоян дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
рачите ли и Босилка,
Босилко клето сираче?
Не ще ви кяра, ни дялба,
сал за хлебеца ще дойде.
Дружина дума Стоене:
- Стоене, млада войводо,
потеря ще ни потери,
Босилка ще си уловят,
Босилко ще ни издаде,
до един ще ни изловят!
Стоян дружино думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
кой ще се наем наемне
да слезе долу, надолу,
при беглишките овчари,
да си земне агне шарено,
със него да вечеряме?
Никой са един не нае,
самси Босилко отиде.
Че прибра агне шарено.
Кара ги, пусти, не вървят,
мами ги, пусти, не тръгват.
Че си вървите изряза,
че си агнета навърза
и ги на пушка нарами.
Кучета го лаяха,
овчарите го гонеха -
кучета с крак риташе,
овчари с юмрук биеше.
Че си при дружина отиде
и на дружина викаше:
- Дружино вярна, сговорна,
ставайте, дърва берете,
ставайте, огън кладете,
агнета да си одерем!
Никой от дружина не стана,
самси огън кладеше,
самси дърва береше
и си агнета дереше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010