* * *

Босул влечи-цървул

Разсърдило са й момченце,
момченце малко й глупаво,
момченце твърде хубаво,
момченце влечи-навущи,
на майка си, още на тяйно,
защо го малко отбили, (2)
на седемдесе й пет години,
още по-младо оженили -
на сто й двайсе и пет години.
Разсърдило се и забягна
във гъста гора зелена.
Три дни из гора ходило,
нийде си нищо не найде,
най подир накрай гората,
тамо си, холам, завари -
Милуш хайдутин прочутен,
на мрамор камън седеше
и си дружина списваше.
Момченце пичин-цървулки,
момченце влечи-навущи,
то си на Милуш думаше:
- Вуйчо ле, вуйчо Милуше,
макар и мене запиши
на края на тефтерю,
подир дружина да вървя,
водица да ви поднасям
с най-мънинката стомничка,
дето ми, холам, береше
двайсе пет ведра водица.
Милуш хайдутин прочутен,
той си момченце записа
и си дружина поведе.
Три дни из гора ходили,
нийде си нищо не найдеха
да си дружина нахранят.
Момченце малко й глупаво,
момченце пичин-цървулки,
момченце влечи-навущи,
то си на Милуш думаше:
- Вуйчо ле, Милуш хайдутин,
я постой, холам, почакай
да си двамата продумним...
Момченце на вуйчо думаше:
- Я повъзпри си дружина,
а ние двама жа идем
на беглашката сюрия,
нещичко да си откраднем,
дружина да си нахраним.
Милуш хайдутин прочутен,
той си дружина позапря,
че са с момченце отишли
на беглишката сюрия.
Тя е била оградена
със девет града камъне,
а десетия желязо.
Погледа горе и долу,
а на вуйчо си думаше:
- Я постой, вуйчо ле, почакай,
пък аз жа ида да вида.
Че скокна момче, прескокна
през девет града камъни,
а десетия желязо,
нагази момче, нагази,
нагази сюрия беглишка.
Не улови момче агненце,
агненце дор тригодишно,
ми най улови момченце,
деветгодишно бугленце,
и го на врата преметна,
и се назад повърна,
и на вуйчо си думаше:
- Вуйчо ле, Милуш хайдутин,
по-рядко стъпай и бягай,
да ни не нещо уловят.
Момченце подир стъпаше
и му петите застъпва.
Вървели мало, не много,
и до дружина допрели.
Момченце, малко й глупаво,
момченце, твърде хубаво,
оттръгна дърво буково,
буково деветгодишно,
направи шило хубаво
и си гибачо набучи.
Накладе огни буйнови
и си гибачо въртеше,
хайдушка песен пееше.
Милуш, хайдутин прочутен,
той на дружина приказва:
- Дружина вярна, сговорна,
както се вярно събрахме,
тъй да се вярно слушаме,
днеска у нази гости жа додат,
Стратил хайдутин най-страшен.
Когато Стратил жа дойде,
всичките на крак станете,
всичките се поклонете,
всичките селям вземете.
Дурду си дума продума,
я го и Стратил да иде.
Всичките на крак станали,
всичките се поклонили,
всичките селям отвзели.
Момченце малко й глупаво,
момченце пичин-цървулки,
момченце влечи-навущи,
то на крак не стана,
то си селям не отвзе,
то не се и поклони,
то си гибачо въртеше,
на сини огньове печеше
и хайдушка песен пееше.
Стратил, най-страшна войвода,
той на момченце думаше:
- Момченце малко, хубаво,
защо си толкоз глупаво,
защо ми селям не отвзимаш,
защо не се поклоняваш?
Я подай си, холам, гибачо
на твоите верни другари,
а ний двамата жа се поборим,
да си силити пробваме.
Момченце малко й глупаво,
момченце пичин-цървулки,
момченце влечи-навущи,
то си гибачо подаде
на вуйчо си Милуш хайдутин,
че се с' Стратила словили,
словили, та се сборили,
борили се мало, не много -
три дни ми и три вечери.
Стратил хайдутин прочутен,
Стратил хайдутин най-страшен,
той на момченце думаше:
- Я постой, момче, почакай,
да си двамата починем,
починем, да се познаем,
да не сме нещо роднина?
Момченце малко й глупаво,
момченце пичин-цървулки,
момченце влечи-навущи,
то на Стратила думаше:
- Стратиле, хайдутин прочутен,
моята стара майчица,
когато ме й мене раждала,
тя не си е почивала
и аз не ща да си почина!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010