* * *

Босул влечи-цървул

- Богдане, млада войводо,
Босю го с нази нещеме,
я какъв Босю сополив,
сополив Босю, гнуселив!
Повлякъл цървул без върви,
преметнал пушка без ремък,
без ремък пушка, без кремък,
той ще ни назе издаде,
турците да ни изловят...
Богдан си млада войвода,
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
хайде байрак забийте,
който байрак прескочи,
той ще ни бъде байрактар
на седемдесет юнака.
Всичките, холан, скочиха,
никой си байрак не скочи,
най-подир Босю вървеше
преметнал сопол през рамо,
повлякъл цървул без върви,
че си леко подскочи
и си байрака прескочи.
Цялата дружина пак дума:
- Богдане, млада войводо,
Босю го с нази нещеме,
я какъв Босю сополив,
сополив Босю, гнуселив!
Повлякъл цървул без върви,
преметнал пушка без ремък,
без ремък пушка, без кремък.
Богдан си млада войвода,
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
хайде си нож забийте,
който си ножа умери
от триста крачки далече,
той ще ни бъде войвода
на седемдесет юнака.
Всичките ножа мерили,
никой си ножа не умери.
Най-подир Босю вървеше,
завала Босю, завала,
завала, завалийката,
преметнал сопол през рамо,
повлякъл цървул без върви,
че си зад дънер застана,
че се в ножа прицели
и си ножа улучи.
Всичката дружина пак дума:
- Богдане, млада войводо,
Босю го с нази нещеме,
я какъв Босю сополив,
сополив, Босю гнуселив!...
Богдан си млада войвода,
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
който от нази отиде
при беглишките кошари,
при беглишките овчари,
триста агнета да открадне,
югича със звънеца,
с дванайсетте гласеца,
овчари да го не усетят,
кучета да го не залаят,
той ще ни бъде войвода
на седемдесет юнака.
Всичката дружина пак дума:
- Богдане, млада войводо,
Босю с нази нещеме
той ще ни назе издаде,
на бивак Босю да остане.
Цялата дружина замина
при беглишките кошари
триста агнета да откраднат.
Овчари са ги усетили,
кучета са ги угадили,
гладни, пребити, в бивак се прибират.
Завала Босю, завала,
завала, завалийката,
той се на дружина разсърди,
триста огньове изгаси,
преметна сопол през рамо,
повлякъл цървул без върви,
преметнал пушка без ремък,
без ремък пушка, без кремък,
че си отиде при беглишките кошари,
при беглишките овчари.
Триста агнета измъкна,
кучета го не угадили,
овчари не го усетили,
че си овцете в бивак закара
и се назад повърна,
при беглишките овчари,
югича да си отвлече,
югича със звънеца,
с дванайсет гласеца.
Кат си югича улови,
югичът леко потрепна,
звънецът леко подрънна,
кучетата го угадили,
овчарите го усетили,
с краката кучета риташе,
с юмруци овчари биеше
и пак си югича отвлече,
и в бивака завлече.
С юмруци букаци биеше,
с крака ги привлече,
триста огньове накладе,
триста курбана направи
и си на дружина думаше:
- Я ставай, дружино, я ставай,
курбана да си изядем,
глада си да наситим.
Цялата дружина стана,
на курбана се нахвърли,
глада си да насити.
Всичката дружина думаше:
- Богдане, млада войводо,
Босю с нази ще вземем,
той е юнак, баш юнак,
той ще ни бъде войвода
на седемдесет юнака!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010