* * *

Босул влечи-цървул

Подигна Богдан байряци,
поведе млади юнаци
към Рила стара планина,
към хайдушката равнина.
Сестрино момче, Досю ле,
то на вуйчо си думаше:
- Вуйчо ле, вуйчо Богдане,
и аз ще със вас да дойда,
водица да ви доносям
и хлебец да ви припросям.
Чуди се Богдан, мае се,
като е Досю мъничък,
как да го води с юнаци.
Та се събрали дружина,
събрали и се сдумали,
и са си Дося прибрали.
Станали и са тръгнали,
вървели, що са вървели,
до Искърът са стигнали,
Искър е буен притекъл,
колкото буен, дваж мътен.
Седнали да го почакат,
дано се Искър оттече.
Не се Искърът оттичал,
ала по-много притичал.
Момчета думат Богдане:
- Богдане, главатарино,
вече си хлябът свършихме,
отде да вземем, Богдане?
Този ми Досю сополив,
сополив Досю, гурелив,
те си Дося накарали
хлебец да им припроси
и да им манджа донесе.
Тогиз ми Досю отиде
у най-близките кошари,
та им агънце донесе.
Той не им агне донесе,
а им донесе югича
с дванайсе звънца сребърни.
Като си Досю пристигна,
буен си огън гореше,
овен у огън хвърлили.
Като се овен печеше,
печеше и си блееше,
Богданово сърце плачеше.
Богдан се назад обърна,
да го дружина не види,
че дребни сълзи, сълзи порони.
Що да си види отзаде -
до трима турски заптии.
Те на Богдана думаха:
- Я стой, Богдане, не мърдай,
на място ще те убием!
Нищо си Богдан не каза,
кат' се надясно завъртя,
доде да сключи наляво,
само със Дося остана,
със сестрин'то си момченце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010