* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Ранен юнак на планина лежи,
въз юнака Вида мила сестра -
сълзи рони, брату рани мие,
венец трие, рани му засипва,
кърпи дере от бяла влахиня,
кърпи дере, та му рани връзва.
Братец Виду тихом проговаря:
- Леле Видо, леле мила сестро,
я си земи зелен байряк в ръка,
та си иди на Дунав за вода,
та си иди вода да донесеш! -
Вида брату тихом отговаря:
- Леле бае, леле ранен юнак,
аз не зная откъде да ида,
да си ида, бае, да си дода! -
Братец Виду тихом отговаря:
- Леле Видо, леле мила сестро,
я си земи зърна дафинови
я си земи от ясното кърве.
По път мажи дърве и камъне
и си хвъргай зърна дафинови,
ти щеш, сестро, назад да се върнеш.
Вида зела от ясното кърве
и си зела зърна дафинови,
по път маза дърве и камъне
и си хвърга зърна дафинови.
Де се зела сърна със сърненце,
та иззоба зърна дафинови
и удари ситен дребен дъждец,
та си уми това ясно кърве,
та се сбърка Вида мила сестра,
та се сбърка, не можа да доде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010