* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Ранен юнак, ранен юнак сред горица лежи
и до него и до него малка му сестра.
Сълзи рони, сълзи рони люти рани мие,
билки бере, билки бере рани насипва.
Сестра брата, сестра брата тихо говори:
- Болят ли те, мили братко, твойте девет рани.
- Болят, болят, мила сестро, болят не болят
десетата, мила сестро, с нож прободена
най-много ме боли, сестро, тя ще да ме умори.
Мила сестро Марийке, вода ми се пие.
- Чувам, братко, чувам, джанам, ала вода няма.
- Слушай, сестро, слушай, джанам, дето жаби врякат
там ще найдеш, мила сестро, студена водица.
- Чувам, братко, чувам, път не знам...
- Вземи, сестро Марийке, зелен меден ибрик,
че събери, че събери кърви и гнойове,
че напръскай, че напръскай дръви и камани
че да знаеш, че да знаеш отде да се върнеш.
Отде се взе, отде се взе от Богу росица,
та изми, та изми кръви и гнойове,
и не знае, и не знае от де да се върне.
- Де те, братко, де те, джанам, де те, обади се!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010