* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Болен Дойчин у горица лежи,
у горица, при Света Троица.
И при него нигде никой нема,
само си е Янка мила сестра -
чумбер трие, рани та посипва,
дари дере, рани та превръзва.
На брата се жалба нажалело
от сестрино меко постилянье,
от сестрино меко завиванье,
та продума на сестра си Яна:
- Припи ми се от Ибер водица -
мож' ли, сестро, Ибер да намериш?
- Оттука че Ибер да намерим,
а оттамо - шатора не можем.
- Разкървави мои люти рани,
да потечат тия църни кръви!
Наточи ги в писано стомненце,
къде одиш, ти се да бележиш,
да бележиш дърва и каменье,
та да можеш лесно да се върнеш!
Послуша го Яна мила сестра,
а Дойчин се низ постелкя моли:
- Дай ми, Боже, роса от небото,
да умие дърва и каменье,
да не може сестра да се върне,
че ми се е вече додеяло
от сестрино меко постилянье,
от сестрино меко завиванье.
И си ока вълка единака:
- Ела вълче, вълче единаче,
та да ядеш Дойчинови пълти
и да пиеш Дойчинови кърви!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010