* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Разболял ми се е млад Дойчо
в зелена гора, лилянова,
в широко поле, ягодово.
Нямало никой при Дойчо,
сал една сестра Лиляна,
тя му мекичко постила
и го лекичко завива.
Дойчо му вече додяло
сестрино много гледане,
Дойчо Лиляни думаше:
- Мен ми са й вода припило
от студен бистър кладенец,
мож ли вода донеси? -
Лиляна Дойчо думаше:
- Ще ида, байно, ще ида,
назад са не мога върна.
Дойчо Лиляни думаше:
- Лиляно, сестро по-малка,
и туй ли да те науча:
развържи рани кървави,
белязвай дърве й камъне.
Таман на кладенец пристигна,
ситна росица зароси,
измило дърве й камъне,
че са Лиляна обърка.
Доде Лиляна да дойде,
Дойчо са с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010