* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Болен Дойчин горица лежи,
а при него нигде никой нема
само си е сестра Ангелина,
дори спие, та рани вързуе,
Дойчин има до сто люти змии,
па си сестра, брата попитуе,
- Леле брале, болят ли те рани?
- Леле сестро, леле мила сестро,
да не болят, не би били рани,
я си имам до сто люти рани,
и са рани се от остри саби.
Леле сестро, леле мила сестро,
я си земи сребърни легени,
та донеси вода от кладенци,
да умия тия люти рани,
па би ми рани оздравели...
- Леле брале, леле мили брале,
я не зная друми да погода!
- Леле сестро, леле мила сестро,
я разлюти мои люти рани,
та наточи кърви у румене,
та бележи дърво и камене,
по белеги друми че намериш!...
Послуша го сестра Ангелина,
та бележи дърво и камене,
та наточи вода от кладенци,
ударила тая ситна роса,
та отмила момини белеги,
изгубила се сестра Ангелина,
та се лута из гора зелена,
а не може брата да намери...
Лутала се три недели време;
кога она брата намерила,
из уши му муи пролитнали,
из кости му трева поницала,
из коса му трева поницала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010