* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Разболе се Дамян добър юнак,
болен лежи у гора зелена,
и при ньега никой негде нема,
само си е сестра му Мария -
коси реже, та рани засаля,
дари кьине, та рани превръзуе.
Проговаря Дамян добър юнак:
- Леле, сестро, леле, мила сестро,
не режи си коса, не крати си,
не кьини си дари, не аби си!
А я нечу от рани да умрем,
но че умрем за воду студену!
Проговаря сестра му Мария:
- Леле, брале, густе су ми гори,
та не могу воду да намерим!
Проговаря Дамян добър юнак:
- Я ми бръкни у свилни джебове,
та извади това люто ноже,
та наточи кърви у кутие,
та замажи дръвье и каменье,
та да можеш лесно да ме найдеш!...
Послуша го сестра му Мария,
та извади ноже църноцренче,
та разлюти тие люти рани,
та наточи кърви у кутие,
та намаза дръвье и каменье,
та отиде за воду студену.
Проговаря Дамян добър юнак:
- Ой те, Боже, мили Боже,
я направи един църен облак,
да зароси ситна роса,
да отмие дръвье и каменье,
да не може сестра да ме найде,
да не може сестра да тугуе
над моето мрътно тело!
Таман Дамян молбу си изрече,
църен облак над гору се спущи,
та си зайде дъжд от ведро,
та си отми дръвье и каменье,
та си сестра Дамяна не найде -
сам се Дамян от душу раздели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010