* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Болен лежи Дойчин добър юнак,
болен лежи у гора зелена,
а при него нигде никой нема -
само си е сестра Ангелина;
коса пери, та му сенкя прави,
слъзи рони, та му рани мие.
А на Дойчин смрът вече пристигна,
та си прати сестра Ангелина,
та от Дунав вода да донесе,
да напои Дойчин добър юнак.
Ангелина на брата говори:
- Е, Дойчине, мое мило брате,
гъста гора, а вода далеко,
та чем, драте, друми да погрешим,
та чем, брате, тебе да загубим.
А Дойчин си на сестра говори:
- Ангелино, моя мила сестро,
я разлюти мои люти рани,
да потечат мои черни кръви,
па наточи кръви у руменье -
дека минеш низ гора зелена,
тизе, сестро, беледзи оставяй;
десна страна дръвя да бележиш,
а от лева - студени каменье!
По беледзи, сестро, да се врънеш,
да не грешиш, мене да намериш!
И сестра е брата послушала -
разранила рани крушумлии,
наточила кръви у руменье,
па е пошла през гора зелена -
де минала, беледзи правила.
Изминала низ гора зелена,
та е ошла вода да наточи.
Даде Господ тоя силен облак,
та си уми кървави беледзи,
та не можа млада Ангелина,
та не можа дома да се връне.
А Дойчину душа изпаднала,
та се свили черни орлетини.
Погледнала млада Ангелина,
сетила се, че над брат се вият -
по орли е брата намерила.
Що да види млада Ангелина -
изпили му тия цръни очи,
изели му това бело месо,
сал от Дойчин кости останали!
Завикала млада Ангелина
и на брат е кости събирала,
та е у гроб кости закопала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010