* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Болен Дойчин у горица лежи.
Никой нема при болен Дойчина,
само си е Яна ядна сестра,
и она си тънки дари дере,
дари дере, та рани везуе,
слъзи рони, та рани отмива,
коси гори, рани засипуе!
Я Дойчин ю низ постилкя дума:
- Фала тебе, Яно ядна сестро,
не дер' дари - не срами си рода,
не гор' коси - не грози си снага,
не рон' слъзи - не губи си младост -
браток нече от рани да умре,
нел' че умре за студена вода!
Таком Бога, Яно ядно сестро,
я си бръкни у свилни джобове,
та си вземи ноже цръночренче,
та разлюти мои люти рани,
да потеча кръви и гнойове!
Па наточи кръви у руменче,
па си пойди воз гора зелена
и си вземи две стовни шарени,
па бележи дръвье и каменье,
и бележи високи мостеве!
Па отиди на студен кладенец,
та наточи студена водица,
па се, сестро, по беледзи връни!
Послуша го неговата сестра,
та си бръкна у свилне джобове
и си узе ноже цръночренче,
та разлюти нему люти рани -
потекоха кръви и гнойове!
Па наточи кръви у руменче
и си взела две стовни шарени,
па си пойде воз гора зелена
и бележи дръвя и каменье,
и бележи високи мостеве -
па отиде на студен кладенец,
та наточи студена водица.
Доде Яна вода да наточи,
зададе се един тевен облак,
из облако таа ситна роса,
та си одми Янини беледзи.
Три дни Яна по горица пищи,
па не може брата да си найде.
Закукала сива кукувица,
па на Яна потиом говори:
- Фала тебе, Дойчинова сестро,
я че кукам от дърво на дърво,
ти ми, сестро, по гласове оди -
че те водим при болен Дойчина!
Послуша я Яна ядна сестра.
Закукала сива кукувица,
закукала от дърво на дърво,
и Яна си по гласове оди -
одведе я код болен Дойчина.
Кога ошла код болен Дойчина -
болен Дойчин с душа се разставил!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010