* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Що белеат Битолски планини?
Али ми е грутка снежаноа.
али ми е стадо овчарово,
али ми е платно девойкино.
али ми е камен бефценети?
Ни ми било грутка снежаноа.
ни ми било стадо овчарово,
ни ми било платно девойкино.
ни ми било камен бефценети.
Тук ми било Смилян добер юнак.
Смилян ишол от пуста тугина.
Кога дойде Битолски планини,
го сретоа седумдесет айдуци.
му удрия седумдесет пушки,
отвория седумдесет рани,
свите рани от ели куршуми.
Падна юнак во трева зелена,
ни при войца юнак, ни при сенка.
Во очите църви се напълни,
во устата трева му израсте.
Лежейки юнак догледало.
догледало пиле соколенце,
кротку, левку юнак подвикнует:
- Свали крилье, пиле соколенце!
Свали крилье край земня суроа.
падни, пиле, юнаку на рамо!
- Що ме викаш, Смилян добер юнак?
- Ке те пратим на мои дворои!
- Я ти не знам дворье къде ти сът.
- Мой дворои сами сът познайни,
горски пелин ми сът обрастени.
до пелинот зелена градина.
во градина студени кладенец,
до кладенец цървени трендафил.
Туе седит моя стара майка,
чисто кукат како кукоица.
ситно везет како ластоица.
Отдалеку ти ке я дочуеш!
Право търгай на мои дворои
и си имам една мила сестра.
Сестри кажи, майки не му кажуй!
Мошне жално майка ме гледало,
со къдела мене м' изгледала.
Ка да чуеш, жива н' останует.
Да му кажеш на моята сестра
да донесет вода от кладенец.
Ти да леташ от дърво на дърво.
тя да идет от сенка пот сенка,
али вамо сестра да донесеш!
Отиде си пиле соколенце,
сестри кажа, майки не му кажа.
Се подума Смиляноа сестра,
да му земет студена водица,
тоа ми е от пушка удрено,
кьде пиет живо н' останует.
Си отиде, вода не му зеде,
е отнесе пиле соколенце,
е отнесе Битолски планини,
е догледа Смилян добер юнак.
- Камо, сестро, войца да донесеш?
Зар за войци душа не излагат.
- Леле, брате, сум си забраила!
Се фатиа братец и сестрица.
се фатиа гуша и за гуша.
- Леле, брате, що е ова чудо?
Що плакаа три дни и три ноки,
не можеа джуап да си даат!
- А то, сестро, за войца изгорев.
Па с' извади Смилян добер юнак.
си извади сребрени тасои
и напълни пусти църни кьрвье.
- Айде, сестро, войца да донесеш!
В гора имат еден студен извор,
ти да одиш кървье да си мачкаш,
по тревата, сестро, и шумата,
да напълниш студена водица,
а по кръвта надзад да се вратиш!
Си отиде Смиляноа сестра,
како що е юнак научило,
си напълни студена водица,
си се врати надзад да си идет,
се замъгли една темна мъгла,
си зароси една ситна роса,
си измило пусти църни кървье,
не можеше брата да си найдет!
Многу време сестра го бурала,
Бога молит убава девойка:
- Ейди, Боже, мои вишен боже!
Да стори ме жива дияния.
Е да летнам по више небеси,
дан ке негде брата да догледам.
Па е стори сина кукаица,
да си кукат от дърво на дърво.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010