* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Ветър вее у гора зелена,
ветър вее, зелен байряк вее,
под байряко Дамнянчо юначе,
на него са тежки неволни -
седемдесе рани от куршуми,
осемдесе се от остри саби.
Разцъфте се ружа у градина
и под ружа мома Севделина,
на ръка и сиво соколенце.
Пръсти кърши, та го рана рани,
сълзи рони, та го вода пои,
коси реши, та му сенкя прави.
Проговори сиво соколенце:
- Фала тебе, моме Севделено,
що ме толко лепо рана раниш,
що ме толко лепо вода поиш
и ми толко лепо сенкя правиш?
Дали мислиш да ме препродаваш,
или мислиш с мене бой да биеш?
Отговаря мома Севделина:
- Фала тебе, сиво соколенце,
нито мислим да те препродавам,
нито мислим с тебе бой да бием,
нало мислим далек да те пратим,
да те пратим у гора зелена
да обидиш Дамнянчо юначе
и да видиш кой седи при него,
кой го гледа, кой вода му носи.
Отговара сиво соколенце:
- Фала тебе, моме Севделено,
вчера дойдох от гора зелена,
та погледах Дамнянчо юначе.
На него са тежки неволни -
седемдесе рани от куршуми,
осемдесе се от остри саби.
При него е милата му сестра,
при него е, та го болен гледа,
ем го гледа, ем му вода носи,
дари дере, рани превързува.
наниз къса, та билки купува.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010