* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Горе се бяло белее
навръх, на Стара планина,
на айдушката равнина.
Дали са зимни снягове,
дали са летни дъждове,
дали са бели камъне,
дали са сиви говеда?
Нито са зимни снягове,
нито са летни дъждове,
нито са бели камъне,
нито са сиви говеда,
на са Янкулу чадъри.
Под чадъри Янкул лежи
на възглаве дюшемяно,
лежи Янкул, та умира.
Няма Янкул кой да гледа,
гледала го й милна сестра,
милна сестра бяла Янка.
Янкул Янке отговаря:
- Леле, Яно, милна сестро,
допи ми са студна вода,
студна вода от бял Дунава.
Яна Янкулу думаше:
- Байне Янкуле, Янкуле,
донела бяф студна вода,
студна вода от бял Дунава,
но не зная отде да мина
да се върна пак при тебе.
Янкул Яне отговаря:
- Леле, Яно, милна сестро,
бръкни байну във джъбове,
та извади бяла кърпа,
натупи я байну в рани,
дето минеш белязувай
по синори, по дървета,
по айдушките пътеки.
Га отиде на бял Дунав,
та наляла студна вода,
даде Господ ситна роса,
ситна роса, кален дъждец,
та измило белезите.
Изгуби са бяла Янка,
викна Янка, та изплака:
- Байне Янкуле, Янкуле,
накъде си, обади са,
че загубиф белезите
и забъркаф пътеката!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010