* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Лежи Марко у гора зелена
от пусти люти рани.
Никой нема от родата да го види,
само е при него неговата мила сестра.
Па говори Марко на неговата мила сестра:
- Земи, сестро, тия два бърдака,
иди през гора зелена,
тамо че найдеш вода студена,
и донеси да пия и люти рани да омия!
Па говори неговата мила сестра:
- Я че идем на вода студена,
но не зная после да се върна...
Па говори Марко на негова мила сестра:
- Земи, сестро, игла деветлия,
та прободи тия люти рани,
наточи девет рога кърви,
забележи през гора зелена -
дека дърво, дека явор, дека габер,
и после че се върнеш...
И неговата мила сестра
земала игла деветлия,
пробола неговите люти рани,
наточила девет рога кърви,
забележила дека дърво,
дека явор, дека габер.
И Марко си е Бога помолил:
- О, Боже, Боже мой,
помогни ми и стига ме мучи -
ега би се душа раставила и да умрем!
Бог си го послушал, дал му смърт,
и душа от него се раставила.
Сестра му се върнала от вода
и нигде не могла да го намери;
роса заросила, та кървави белези омила.
Далеко съгледала, дека се въртят
сиви орли и гарвани,
и отишла, та намерила нейния брат умрел.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010