* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Болен Демян у горица лежи,
при Демяна нигде никой няма,
само седи нему мила сестрица,
дари дере, та му рани връзва,
коси реже, та му рани засаля.
Демян си на сестра говори:
- Леле, сестро, мила ми сестро,
нема, сестро от рани да умрем
най, че умрем за студена вода.
Пие ми се вода от извор.
Мила сестра сълзи проронила:
- Леле братко, болен го Демяне,
гъста гора, братко, гъста гора,
гъста гора, далеко извора,
ка отидем няма да се върнем,
мило братле, за вода, че умреш.
А брата й дума проговори:
- Я ме слушай сестро що, че кажем,
я ми бръкни у свилни джобове,
та извади потайно ноженце,
па разлюти моите люти рани
да потекат кърви и гноища,
па наточи кърви у руменце,
къде минеш, сестро, забележи,
забележи дърве и камъне,
побележи, сестро, че се върнеш.
Като ойде нему мила сестра,
Демян се Богу помолил:
- Леле, Боже, мили, Боже,
я ми си дай една мила роса
да отмие сестрини белези,
да не може сестра да ме найде,
ега можем Боже да си умрем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010