* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Ранен юнак, ранен юнак я в горица лежи,
девет го са, девет го са пушки юпуснали,
още девет рани наранили,
наранили рани куршумени,
още девет рани съчмалии...
И при него Янка милна сестра,
сълзи рони - брату кърви мие,
синчец бере - рани насипува.
Сестра брата тихо йотговаря:
- Леле, Петре, леле мили брайне,
га те питам, право да ми кажеш -
болят ли те твойте девет рани,
девет рани куршумлии,
йоще девет съчмалии?
Брат на сестра тихо отговаря:
- Леле, Яно, леле, милна сестро,
и да болят, няма к'во да сторя.
Леле, Яно, студена водица,
бре, водица из гъста горица!...
Я Янка му тихо отговаря:
- Леле, Петре, леле, мили брайне,
наляла бих студена водица,
не ще позна аз де жа се върна!...
Брат на сестра тихо отговаря:
- Леле, Яно, леле, милна сестро,
я си бръкни брату във джебове,
та извади до две бели кърпи,
натопи ги брату във раните,
и ми вземи две нови стовни.
Първа ръка нови стовни носи,
втора ръка до две бели кърпи,
та бележи дърве и камъни,
и бележи айдутски пътеки -
давно познаеш отде да се върнеш!...
Послуша го Янка милна сестра,
па си бръкна брату във джебови,
та извади до две бели кърпи,
натопи ги брату във раните,
па ми взела до две нови стовни -
първа ръка нови стовни носи,
втора ръка до две бели кърпи.
Та беляза дърве и камъни,
и беляза айдутска пътека -
давно познай отде да се върне...
Наля Янка студена водица,
наля Янка и назад се върна.
Даде Господ, ситен дъжд удари,
та умило дърве и камъни,
и умило айдутски пътеки -
не познала отде да се върне...
Та си викна, викна, та заплака:
- Дай ме, Боже, ква годе гадинка,
макар, Боже, лятна кукувичка -
да си фъркам от дърво на дърво,
да си кацам от камик на камик,
да си найда моят милен братец!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010